Защо bitcoin струва „нула”

Волатилността на bitcoin и слабото използване в реални разплащания разкрива, че криптовалутата „най-вероятно струва нула”. Това е мнението на Джеймс Макинтош, автор в авторитетното американско издание The Wall Street Journal. Неговият анализ започва с това, че цифрова валута изглежда добра идея. Тя е извън правомощията на правителствата и централните банки и позволява да се правят полуанонимни трансакции, които не могат да се проследяват от службите.

Авторът на анализа смята, че един bitcoin може да бъде оценяван на борсите на $500, $5000 или $500 000, но всъщност той струва 0$. Особено ако стойността се определя от превръщането на bitcoin в глобална цифрова валута, която да има потенциал да измести американския долар. Според него обаче това няма как да стане поради простата причина, че е зле проектирана. С bitcoin може да се правят твърде малко транзакции, а в същото време „копаенето“ изисква твърде много електроенергия. И това прави криптовалутата напълно неподходяща да замени обикновените пари, смята Макинтош.

Но дори bitcoin да работи по-добре, криптовалутата се оказва в Параграф 22 заради закона на Грешам (Gresham’s Law) "Лошите пари изтласкват добрите". Максима на сър Томас Грешам (1519-79), основател на Кралс­ката менителница в Лондон. Той формулира това си твърдение по отношение на сребърните моне­ти. Наблюдението му върху изтласкването на "силните" монети с по-високо златно съдържание се обяснява с склонността на  хората да плащат със сребърните монети, докато се запасяват със златните „за черни дни“.

Според автора на анализа сега ситуацията е същата. Хартиените пари губят своята стойност бързо, заради възможността централните банки да печатат хартийки, без да се налага те да са обезпечени с нещо. Това кара хората да харчат „лошите“ хартиени пари и да спестяват „добрите“ биткойни. И така се получава, че ако никой не иска да харчи биткойни, те никога няма да успеят да се наложат глобално и няма никакво значение каква е стойността им на борсите!